Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2008 22:26 - Дневника на един наркоман
Автор: zakk Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12108 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2008 15:54


Гледайки във какво се превръща младото поколение напоследък реших да напиша нещо.
След като го прочетеш замисли се дали искаш това да се случи със теб!
Наркотиците те убиват ! И ТИ ГО ЗНАЕШ !
Всяко съвпадение със реални лица и случки е напълно съвпадение !!!



Дневника на един наркоман

Здравейте скъпи неодачници, днес аз ще съм вашят най-добър приятел.
Днес ще погледнете през очите на един от онези, който винаги отбягвате на улицата онези,
които преди време са били също като вас.
Онези от който се страхувате да се прибирате късно за да не ви ограбят за едната доза..

Беше юни лятото на 2005-та година когато се запознах с Гергана на морето.
Беше всичко за което съм мечтал енергична,красива,непренудена и адски секси.
Тя работеше във най-известния нощен клуб като сервитьорка а аз, нямаше как да не е забележа.
След като избрахме със приятелите ми какво ще поръчаме тя, тръгна към нас.
Невиждах нищо друго освен нея, не чувах нишо...и изведнъж замечтан ме сепна един глас
със въпроса : "Хей сладур избра ли си вече?"
Аз като попарен подскочих огледох се и се осъзнах.
-Да ще искам уиски без лед и кока-кола и номера ти разбирасе.
Кой заблуждавах че със тази реплика имам шанс с момиче като нея.
Но изведъж чух нещо което не съм и очаквал.
-Номера ми още няма да получиш но ако искаш може да се видим след работа.
Загубих ума си неможех да повярвам на това което чух преди секунда
и без да мисля веднага казах:
-Добре сладурано кога свършваш работа?
-Във 4 ще те чакам пред клуба не закъснявай не обичам да чакам.
Усмихна се и изчезна във тълпата а аз стоях безмълвен.
след 5 мин. се върна със поръчката усмихна се със тази неповторима усмивка и изчезна отново.
През цялото време не спирах да си мисля от каде събрах тази смелост.. аз отличника на училището
този, който винаги седеше на последния чин и зубреше,невидимият.
Все пак реших че нямам какво да губя и отидох на срещата с треперещи крака а тя, ме чакаше
със усмивка и първите и думи бяха:
-Хайде бе сладур, мислих си че ще ме вържеш каде ще ме водиш?
Единственото което ми хрумна бе разходка из плажа.
-Искаш ли да се разходим из плажа?
-А ти искаш ли да прескочим досадните свалки и да скочим право към забавлението?
Незнах как да реагирам никога досега не съм се чувствал толкова превъзбуден,обръркан
и щастлив.
-Разбирасе какво предлагаш? - отвърнах и аз
-Една приятелка прави купон в квартирата си как ти се струва?
-Супер - отвърнах аз леко неуверено
-Кажи ми нещо повече за теб сладур?
И тогава аз почнах да изливам душата си както пред никой друг... все пак нямаше какво да губя.
-Значи ти си на мама момченцето а ? Сега ще видиш и по веселата страна на живота.
Ако сега знах какво имаше предвид със тези думи щях да побегна като попарен.
-Звучи супер - отвърнах и аз все повече превъзбуден от всичко което ми се случва.
От дума на дума стигнахме до въпросната квартира и звъннахме на звънеца.
Излезе момиче в очевидно не трезвен вид погледна мен, погледна нея и каза:
-Айде бе гери от кога те чакаме, кой е сладура със теб?
-Това е Димитър запознайте се.
-Соня се казвам приятно ми е. - Гери ще влизате ли или ще седите пред вратата?
Минахме покраи един тъмен коридор и влезохме във хола на квартирата, имаше много алкохол и
мнгоо красиви момичета.
За мое очудване имаше само две момчета и то не бяха гаджета със никое от момичетата.
Седнахме на един диван и си сипахме водка като през цялото време Гергана не спираше да ме
гледа и да се усмихва.
"Това е рая" помислих си аз, никога не съм очаквал че ще прекарам първата си почивка така.
-Е кажи нещо повече за себе си - попита ме и Соня
-Какво толкова има да разказва важното е че е тук с мен и че е готин - отвърна Гергана вместо мен.
-Този отговор ми е достатъчен бейби - отвърна с усмивка на устата си Соня
Почнахме да вдигаме тост след тост и с всеки изминал аз все повече се отпусках.
Чувствах се прекрасно от всякаде се надигаха чаши със думите "Наздраве" а аз не спирах да
гледам Гергана.
Подпийнал вече загубил всякакви задръжки казах на Гергана:
-Знаеш ли колко си красива?
-Незнам кажи ми ти - отвърна ми тя със усмивка
Неможех да пропусна този момент!
Прегърнах е и е целунах със цялата си страст, целувахме се околу 5 мин. без да спираме а
на мен ми се стори като миг.
През цялото време е гледах като детенце на което току що са му купили най-желаното нещо
за коледа.
Тогава тя ме изненада със въпроса си.
-Пушиш ли марихуана?
-Разбирасе че не - отвърнах аз.
-Жалко незнаеш какво изпускаш.
-Права си незнам.
-А искаш ли да опиташ? - Попита ме и ме погледна така сякаш ме питаше "Искаш ли да опиташ от мен?.
Без изобщо да знам за какво става дума отвърнах светкавично:
-За теб може и да опитам.
-Имах хубаво предчуствие за теб - отвърна ми тя със дяволска усмивка.
Взех чашата със водка и е изпих на екс за кураж с мисълта "Е какво толкова от един път немога да се пристрастя"
"Вземи Митак" чух от някаде зад мен и се обърнах на секундата.
-Добре дошъл в страната на мечтите - каза ми Гергана и ми подаде свитата във форма на цигара марихуана.
Погледнах е и се опитах да се усмихна но явно съм направил някоя смешна физиономия щом всички
взеха да се смеят и да викат "Митак,Митак сега ще видиш какво значи да си във рая"
Дръпнах си няколко пъти и подадох на татък,главата ми се замая но се почувствах някак си странно.
Приятно странно взех отново и си дръпнах пак не осъзнавах какво правя но знаех че се чувствам добре.
-Е Митак, как е ?
-Сууупер - отвърнах с усмивка на уста
-Виждаш ли че няма нищо лошо.
-Оооо да
-Имай търпение все още нищо не си видял. - Каза Гергана и ме целуна страстно.
"Колко хубаво звучи" мислих си аз.
-Ела със мен в другата стая - Каза ми Гергана и ме хвана за ръка.
Опитах се да кажа "да" но от устата ми излезе едно "мммхм"
Всичко ми се въртеше незнаех каде отивам но бях щастлив.
Гергана ме бутна на леглото и скочи върху мен и ми каза:
-Готов ли си за това което си чакал цяла нощ?
Неможех да кажа нищо,затова просто се усмихнах и кимнах с глава.
-Но първо нека направим настроението още по голямо.
"Какво ли е намислила пак" помислих си с усмивка на лицето.
-Какво имаш предвид?
-Хероин бейби това ще те накара да се чувстваш безсмъртен.
Веднага се сетих за болеста "Спин" и се сепнах.
-Хей от това можеш да хванеш спин!
-Ха-ха-ха - присмя ми се Гергана и ми каза:
-Спокойно имам чисто нови спринцовки, неможеш да хванеш нищо друго освен мен гола.
"Какво да правя?" казах си на ум.
Тогава без да мисля и отвърнах:
-Не виждам да си гола сладурано.
-Почакай и не само ще гледаш. - Отвърна ми Гергана отново със онази дяволска усмивка.
-Имаш ли запалка? - Попита ме тя.
-Да
-Дай е идвам след минута.
Така и направих, дадох и запалката и облегнах глава на възглавницата превъзбуден от всичко
случващо ми се тази нощ.
"какво толкова от един път нищо неможе да ми стане" обеждавах се аз неспирайки да мисля за нея.
-Подай си раката - каза гергана Сепвайки ме.
Не чаках втора покана и протегнах рака.
Тя ме хвана и насочи спринцовката към дясната ми ръка с усмивка и каза:
-Затвори очи и след като ги отвориш ще имащ всичко което си искал.
Нетърпеливо затворих очи и усетих нещо като охапване от комар по ръката си.
След секунди се почуствах така както никога до сега, щастлив,възбуден,оверен във себе си.
-А сега няма каде да бягаш - казах аз учудвайки се от това което казвам.
-Ще видим кой ще бяга сладур.
Любих е диво като животно, без капка притеснение от това което бях направил по рано.
След като всичко свърши легнах и заспах веднага.
Събудих се с страшно главоболие и с мисълта колко хубаво си прекарах.
-Хей имаш ли аналгин - попитах гергана която ме гледаше като влюбено гълъбче над леглото.
-Не но имам нещо което ще те върне отново във рая.
-А във този рай има ли момиче на име Гергана - казах с усмивка на лицето.
-Във този рай има всичко което си мечтал сладур.
-Отведи ме в рая тогава - казах без да мисля.
-Значи момчето на мама можело да бъде и мъж а ?
-Мъж който ще те кара да се чувстваш като принцеса - отвърнах замечтано.
-Не забравяй думите си сладур - каза Гергана с спринцовка в ръка.
-Добре дошъл във рая - каза Гергана и изпразни цялата спринцовка във вената ми.
-Оооо даа - промълвих аз и се отпуснах на леглото.
Всичко се случваше като на филм,филм във който главен герой бях аз.
Аз имах момичето на мечтите си,аз бях героя който побеждава лошият "страх от неизвестното".
Аз можех всичко,аз бях във рая!
И така като на филм продължи цял месец.
С Гергана излизахме всяка вечер по дискотеките предварително "развеселени" и си прекарвахме супер.
Супер...докато не свършиха спестените ми пари с години.
Беше началото на юли,събудох се с ужасна нужда от дозата си и извиках:
-Гери каде си принцесо
-Тук съм принце - каза с усмивка тя. -Добро утро принце приготвил съм ти закуска.
-Ще закусвам по късно, знаш от какво имам нужда - казах с треперещ глас.
-Окей дай ми пари и след полувин час ще бъде оредено.
-Нямам свърших всички спестявания ти имаш ли някакви?
Тогава видях Гергана в друга светлина непозната досега.
-Как така всички? -Искаш да ми кажеш че нямаш дори двадесет лева?
-Не принцесо нямам и десет - отвърнах вече поизнервен
-Ще видя какво мога да измисля за довечера тогава, а сега се обличай и излизай че наще идват
да ме видят. -Ако видят че в леглото ми има момче кой знае какво ще си помислят.
-Добре,добре само гледай да измислиш нещо. - Звънни ми възможно най-скоро аз ще съм на плажа.
-Ще ти звънна - отговори ми тя.
Със ужасно главоболие и нерви ходих по плажа на горе на долу нетърпеливо чакайки Гергана.
Стана 9 вечерта но нямаше и следа от нея,пробвах да и звънна но телефонът и беше излючен.
Не издържах вече целият треперих, имах нужда от дозата ми.
Тръгнах към квартирата със бърза крачка и треперещи крака и когато стигнах неможех да повярвам на очите си.
Бяха се нанесли младо семейство със детето си и никъква следа от Гергана.
-Извинете знаете ли кога предишната наемателка освободи квартирата? - попитах нервно аз
-Още рано сутрин защо питате? - отвърна ми хазяйката
-Сутринта ли ? - изведнъж краката ми натежаха и се подпрях на стената.
-Защо какво се е случило?
-Нищо благодаря ви. - отвърнах аз невярвайки на случилото се.
-Със нещо мога ли да ви помогна?
-Не благодаря ви лека вечер - отвърнах аз със треперещ глас.
Неможех да повярвам какво се случва със мен, каде ми е бил акъла? Какво съм си мислил?
Сякаш с гума за молив мисълта за Гергана се изтри от главата ми, но мисълта за дозата не.
Имах жестока абстиненция, вървях безцелно като парцал с единственната мисъл в главата:
"Кого да ограбя за да взема пари".
Детето на мама го нямаше,любимецът на учителката, същият този примерен и тих отличник.
Бе останал само някаде споменът за него.
Осъзнавайки жестоката истина "аз съм пристрастен" не,не "Аз съм НАРКОМАН" ме убиваше.
Как можах да го позволя ? С всяка изминала минута се чувствах все по зле и по зле.
За момент всичко стана бяло и след секунда черно.
Не помня дали съм припаднал но се събудих с болки в гърите във местната болница.
-Добро утро - Каза ми жена облечена във бяла манта.
-Каде съм ?
-Вие бяхте във кома цял ден,белият ви дроб беше спукан и претърпяхте операция.
-Моля ? - Отвърнах аз шокиран. -Нищо ми няма станала е някаква грешка аз просто се разхождах и ми стана лошо.
-Господине претърпяхте операция по спещност, не говорете а си почивайте.
Бях сразен от цялата тази информация и припаднах отново.
Събуди ме някакво циганче със думите :
-Батко,батко моля те дай ми една цигара че умирам.
Отворих очи уплашено и се огледах, да аз бях в болница
-Какво каза? - отвърнах едвам едвам.
-Батко, моля те дай ми една цигара че ще умра не съм пушил от 4 дни.
-Незнам дали имам, незнам каде са ми дрехите.
-Батко забрави за цигарата кажи сега имаш ли нещо друго?
-Моля ? -Какво имаш предвид ?
-Айде бе батко не се прави нали ти виждам ръцете, дупка до дупка - каза и се засмя.
-Бягай от тука бе циганин - отвърнах му аз жесткото убиден.
Убиден от жестоката истина.
Но това не беше най лошото, най лошото бе че отново във главата ми беше мисълта за дозата.
-Сестра,сестра - виках с колкото сили имам.
След секунди дойде пълна жена със бяла манга и ме попита:
-Кажете младежо какво има
Веднага измислих какво да излъжа и и казах:
-Имам ужасни болки може ли да ми дадете някакво болкоуспокояващо? - казах и с единственната мисъл
как ще се надрусам със каквото и да е било,само болката да спре.
-Вече ви дадохме преди да се събудите немога да ви дам.
-Но моля ви умирам от болки.
-Аз съм просто мед.сестра немога да давам нещо без да ми каже лекарят.
Със тези думи все едно зъби нож в гърдите ми но не загубих надежда.
-А кога ще мога да получа ужасно ме боли.
-На сутринта а сега се опитайте да поспите.
Треперещ,безсилен,отчаян отпуснах главата си на възглавницата мислейки.
"Всичко това ще се оправи ако звънна на мама.. но какво да й кажа? Че синът и е станал наркоман
и че неможе да живее ако не вземе дозата си?"
"По добре да умра" каква ужасна мисъл..
Какво ужасно пожелание..
Мислих само как да се надрусам не исках нищо друго а болките не спираха.
Станах от леглото и излезох от стаята.
"Къде ли мога да намеря болкоуспокоявъщи?" не спирах да мисля като вървях по коридора на болницата.
"Ето тук ще има" казах си прочитайки надпис на врата гласящ "Склад: медикаменти - ВЛИЗАНЕТО НА НА ВЪНШНИ ЛИЦА СТРОГО ЗАБРАНЕНО!"
"Строго забранено ли ? Животът ми е по мил от някакъв надпис" мислих си влизайки.
На секундата видях витрината с хапчета и без да се бавя е отворих.
Не гледах какво взимам,важното бе болката да спре.
Отварях блистер след блистер,шише след шише докато болката изведнъж спря.
Почуствах се отново жив, жив но някак си замаян.
Помислих си "Това е нормално важното е че болката спря"
Краката ми взеха да омаляват,не ги усещах сърцето ми биеше учестено,едвам дижах но бях щастлив.
Главата ми се замая и паднах като безжизнен предмет на земята.Чувствах че умирам.
Последната ми мисъл бе:

"За всяко нещо идва край,но моля се да има рай!! Отново да се срещнем там, да не бъда сам само ме познай"

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   наркоман,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zakk - Съжелявам за правописните грешки ...
22.04.2008 01:23
Съжелявам за правописните грешки но ми дойде музата изведнъж и може да съм допуснал някоя и друга грешка.Надявам се да ви хареса
цитирай
2. sunflower555 - ЗДРАВЕЙ :)
22.04.2008 20:12
Интересна история, а истинска ли е ?
цитирай
3. zakk - Изторията е мислих във движение. . . ...
23.04.2008 07:32
Изторията е мислих във движение...Дано някой не познае себе си във нея и тя да се е превърнала в истинска
цитирай
4. анонимен - Миро
16.05.2008 10:20
Преживях нещо подобно с алкохола. Беше ужасно. Интересна история си написал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zakk
Категория: Забавление
Прочетен: 156339
Постинги: 70
Коментари: 69
Гласове: 349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031